Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите

Психоактивни вещества

Home  >>  Психоактивни вещества

Психоактивните вещества действат върху централната нервна система /ЦНС/ и променят психическото състояние на човека. Много от психоактивните вещества са обект на строг международен контрол и забранени /хероин, кокаин, канабис, амфетамини, екстази, LSD и т.н/, други се предлагат в огромни количества легално /кофеин, алкохол, тютюн/.

Според характера на въздействието им върху централната нервна система тези вещества могат да бъдат обособени в различни групи: стимуланти, емпатогени, депреснати, опиоиди, канабиноиди, халюциногени, инхаланти, транквиланти и сънотворни, дисоциативни анестетици, нови психоактивни вещества и стероиди.

Вредна употреба/Злоупотреба с вещества – Съгласно МКБ-10 (Международната класификация на болестите) злоупотребата е дефинирана като “вредна употреба” и най-общо се описва като “начин на употреба, който уврежда здравето”. Увредата може да бъде соматична (напр. хепатит след инжектиране на психоактивно вещество) или психична (напр. епизоди на депресия в резултат на тежко пиене). Тази диагноза изисква наличието на действителна увреда на психичното или телесно здраве на употребяващия.

Вредните начини на употреба често са обект на критики от страна на другите и често водят до различни социални последици. Фактът, че начинът на употреба на дадено вещество не се одобрява от друго лице или от обществото или е довело до отрицателни социални последици като арестуване, уволнение или брачни конфликти, не е сам по себе си доказателство за вредна употреба.
Острата интоксикация, както и “махмурлукът” не са достатъчно доказателство за “увреждане на здравето”, което се изисква за диагнозата вредна употреба.
Вредна употреба не трябва да се диагностицира, ако са налице синдром на зависимост, психотично състояние или други специфични форми на разстройство при употреба на психоактивни вещества.

Толеранс – толерансът е процес, който се развива при хронична употреба на повечето психоактивни вещества и се характеризира с нуждата от все по-големи количества от веществото, за да се достигне желания ефект или намаляване на ефекта при употреба на същите количества вещество. Толерансът се формира по два основни механизма: чрез примяна на метаболизма на веществото в черния дроб, при което веществото се разгражда по-бързо (метаболитен толеранс). Формирането на толеранса към вещество от определена група по правило означава, че толерансът е формиран към всички вещества от същата група. При някои вещества не се навлюдава формиране на толеранс, например никотин, но това, по-скоро, е изключение, отколкото правило.

Абстиненция – това е комплекс от физически и/или психологични симптоми, наблюдавани при рязкото спиране на употребата на веществото или след рязкото намаляване на дозировките. Австинентния синдром е описан най-подробно при зависимост от опиати и опиоиди, депресанти и стимуланти на централната нервна система. Клиничната картина при различните вещества се различава съществено. Като правило, клиничната картина на абстинентния синдром е точно обратната на ефектите на веществото. 

Зависимост – съчетание от поведенчески, когнитивни и физиологични прояви, което се развива след повторна употреба на определено психоактивно вещество и обикновено включва силно желание за приемане на веществото, затруднен контрол върху приема, продължаване на употребата въпреки наличието на вредни последици, даване приоритет на приема на веществото пред другите видове активност и ангажименти, повишен толеранс и понякога физиологично състояние на абстиненция. Синдромът на зависимост може да е налице по отношение на конкретно психоактивно вещество (например тютюн, алкохол или диазепам), по отношение на група от вещества (например опиоидни лекарства) или по отношение на по-широк кръг от фармакологично различни психоактивни вещества. Зависимостта към психоактивни вещества е процес, който се развива постепенно и преминава през различни етапи. 

Психологична зависимост – тя може да се развие от каквото и да е било психоактивно вещество или група вещества. Психологична зависимост е усещането на употребяващия, че взимането на веществото е необходимо за достигане максималната степен на функциониране или по-просто – да се чувства добре. Психологическата зависимост се изразява в натрапчивo желание за употреба въпреки вредите, които нанася тя. Зависимият не е способен да прекрати употребата, да изпълненява работните си, социални и семейни задължения.

Физическа зависимост – наличието на физическа зависимост означава, че организмът се опитва да се адаптира физиологично към хроничната употреба на веществото чрез формиране на толеранса и/или поява на абстинентни симптоми при спиране на употребата или намаляване на дозите. За разлика от психологичината зависимост, физическа се развива не към всички вещества.

Психотично разстройство – група от психотични прояви, които се появяват по време на или непосредствено след употреба на психоактивни вещества, но не могат да се обяснят единствено с острата интоксикация и не са част от абстинентното състояние. Разстройството се характеризира с халюцинации (обикновено слухови), припознавания, налудности (често с параноидно или персекуторно съдържание), психомоторни разстройства (възбуда или ступор) и абнормен афект, който може да варира от интензивен страх до екстаз. Обикновено няма нарушения в сензорната сфера, но може да се наблюдава лека степен на помрачено съзнание, която не достига до тежка обърканост.

 

Източник:

1.„Злоупотреба и зависимост от психоактивни вещества“, Игор Куценок, Георги Димитров

2. „Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето“ – десета ревизия, Световна здравна организация