Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите

Никотин

История и употреба

 

Едно от първите впечатления на Христофор Колумб от Новия свят бил обичаят на индианците да пушат свити листа от тютюн. По-късно Жан Нико изпраща тютюн на кралица Екатерина Медичи в Европа и така става кръстник на научното название на тютюна – “никотин”. Пушенето на тютюн във вид на цигари става популярно около 1840 г. Днес тютюнът (Nicotiana tabacum) се отглежда в много страни, между които е и нашата.

 

Характеристика

 

Никотинът е алкалоид, който се извлича от листата на тютюна. Той е прозрачен, има силен мирис, стипчив и дразнещ вкус. В зависимост от дозировката има кратковременен стимулиращ ефект върху централната нервна система или парализиращо действие. Може да се приема чрез дъвчене, смъркане или пушене (цигари, пури, лули).

 

Признаци и ефекти при употреба

 

Физиологичните и психични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина. Когато никотинът попадне в белите дробове, кръвообръщението го пренася до мозъка за. около 10 секунди. Като следствие от въздействието му върху клетките на мозъка се отделят медиатори, които влияят върху поведението. Никотинът оказва влияние и върху периферната нервна система, което се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса. При по-високи дози никотинът може да има потискащо действие с отслабване на вниманието и концентрацията.

 

Последици при продължителна употреба

 

Продължителната употреба на никотин може да доведе до редица увреждания и заболявания: на дихателните пътища – затруднено дишане, хронични бронхити, астма; на сърдечно – съдовата система – повишено кръвно налягане, ускорен пулс, болки в гърдите, увреждане на стените на кръвоносните съдове, нарушено оросяване. Може да доведе и до сърдечен инфаркт.

Пушенето е една от главните причини за рак на устните, езика, слюнчените жлези, ларинкса, хранопровода и белите дробове. Доказано е, че то може да бъде спомагащ фактор и за рака на пикочния мехур, панкреаса и бъбреците. Пушенето и никотинът влияят отрицателно на репродуктивната функция (напр. при мъжете намалява подвижността на сперматозоидите). При хронична злоупотреба се наблюдава намалена работоспособност и лесна уморяемост.

Зависимост, абстиненция, предозиране

 

Към никотина се развива психична, а при част от пушачите и физическа зависимост. Основните симптоми на никотиновият абстинентен синдром са забавен пулс, нервност, раздразнителност, безпокойство, безсъние, намаляване на вниманието и паметовите функции, повишен апетит. Тези симптоми могат да продължат около 1 г. Леталната доза никотин е около 60 мг.

Тютюнопушенето, като форма на зависимост, се нарежда до алкохолния и барбитуровия тип зависимост. Опитите да се намалят вредите и рисковете за здравето от него започват с въвеждането на филтри и производство на цигари, съдържащи по-малко никотин и катрани. Днес съществуват различни средства за отказване от този навик. Някои от тях са разнообразни дъвки, пластири и таблетки.

Лечението на този тип зависимост се провежда чрез заместителна терапия – медикаментозна или немедикаментозна терапия, насочена към промяна на поведението или комбинирана терапия, включваща предходните две.