Статистическите данни на психиатрични заведения за болни под наблюдение в България сочат, че общият брой на случаите за 2020 г. е 118 778 и видимо е нараснал в сравнение с 2019 г., когато е бил 116 851. Отличава се увеличаване на случаите с психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол и други психоактивни вещества.
Според изследване на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) след избухването на пандемията Covid-19, регистрираните случай на остри интоксикации, свързани с употребата на психоактивни вещества чувствително са се увеличили. През последното тримесечие на 2020 г. те са били 2099 бр., през първото тримесечие на 2021 г. са регистрирани 2115 случая, през второто тримесечие – 2375 бр. и продължават да нарастват до края на 2021 година.
На база опита си с клиенти, употребяващи или със зависимост към психоактивни вещества, психолозите от Столичния превантивен център по проблемите на наркоманиите споделят наблюденията си относно взаимовръзките между Covid-19 кризата и психичното здраве на уязвимите групи, с които те работят.
Как според вас влияят медиите и конкретно постоянните новини за Covid-19 върху психиката на хората със зависимости?
В.К.: Според мен, като психолог с богата практика в работата с употребяващи, които са изключително уязвими към влияния, медиите злоупотребяват със страховете на хората като акцентират върху Covid-19 пандемията. Заради новините, които представят реалността като постоянна борба за оцеляване се всява напрежение, тревожността нараства и ефектът от това е, че уязвимите хора се фиксират върху страха и върху идеята, че всеки момент има риск за собствения им живот и за този на близките им.
Медиите фокусират вниманието на хората върху определени теми и останалото изглежда по-маловажно. Това се нарича сугестия, вменяване на информация, върху която са акцентрира и така се натискат „чувствителните бутончета“ на психиката, свързани със страха от смъртта, самотата, загубата на близки, изолацията.
Как пандемията оказва влияние върху хората със зависимости?
В.К.: При психически уязвимите хора отчаянието е една от най-големите предпоставки за употреба на психоактивни вещества. Изолацията също. Причината за това е, че те са много амбивалентни и депресивни и една такава отчайваща обстановка, която е заредена с негативни новини ги кара да чувстват, че губят почва под краката си. Това допълнително дава отражение върху тенденциите към употреба на алкохол и други психоактивни вещества, защото хората с нестабилна психика са много чувствителни най-вече към безсилието си.
Тук много показателна е метафората с маската. Хората слагат маски и те не само пречат на изразяването на чувства, но и стоят между хората като бариера. Това все повече засилва отчуждението. Когато си слагаш маската, стоиш настрани и пазиш метър и половина дистанция – това вече само по себе си е послание за отдалечаване между хората.
Р.С.: За подрастващите до 18 години нещата стоят по малко по-различен начин. Поради затваряне на известни столични заведения, които промотират употребата на психоактивни вещества (ПАВ) сред непълнолетни свои клиенти, намаляха малолетните, употребяващи ПАВ. Има и деца, които се възползваха от възможността през онлайн обучението да разрешат проблемите си с училището, поради по-лесното покриване на критериите за добри оценки. Това повлия положително на самооценката им и им помогна да се насочат към алтернативи. За разлика от юношите и младежите, при възрастните – пандемията повлия негативно върху състоянието им.
Как се осъществява онлайн консултирането?
Р.С.: Намирам позитиви при онлайн консултирането. То даде възможност психолозите да продължим да отговаряме до определена степен на нуждите на своите клиенти от разбиране и подкрепа. Но все пак споделям мнението на колегите си, че тази форма на общуване не е толкова ефективна, колкото срещата на живо. Много по-трудно се поддържа енергията на срещата, активността и мотивацията за участие на консултирания.
Променят ли се и как зависимостите от началото на пандемията?
Р.С.: В основата на зависимостите стои усещането за празнота, което е болезнено за всеки човек. Една от причините за съществуването на такава празнота е липсата на усещане за свързаност с другите. Пандемията постави изискване за социална изолация, с което създаде допълнителна предпоставка за засилване на нуждата от компенсиране на споменатите дефицити. А психоактивните вещества са удобен, модерен и леснодостъпен начин, поради което употребата им се усили.
В.М.: Тенденциите показват, че употребата на канабиноидни вещества расте в световен мащаб. Дори се вижда, че в Източна Европа темповете са по-бавни, отколкото в Западна Европа, но разпространението и употребата цялостно се увеличават. Можем да считаме, че този тип зависимост расте, но дали това се дължи на пандемията или не е трудно да се определи. Със сигурност, обаче факторите изолация, стрес и страх влияят отрицателно върху здравето на хората.
Има ли връзка „инфодемията“- прекаленото многото информация за Covid-19, включително дезинформация и слухове с употребата на психоактивни вещества?
В.К.: Ситуацията на „инфодемия“ и пандемична криза отключва състояние на екзистенциална криза. Основни елементи на това състояние са страха от смъртта, безсилието, безсмислието и невиждането на изход от ситуация. Това са и основните послания на медиите. По отношение на употребяващите има риск те да засилят употребата си защото са много уязвима група. Тази ситуация е предпоставка те да се „закачат“ за подобни концепции и идеи, защото това им дава оправдание за употребата им.
Как влияе онлайн обучението на децата и младежите с употреба и зависимост?
Р.С.: Даде им възможност да разрешат част от проблемите си и немалко деца и юноши, застрашени от отпадане от образователната система, успяха да се реинтегрират в училище.
В.К.: Дори и да сме затворени в къщи е по-добре да има онлайн занимания отколкото да няма нищо. Особено тийнейджърите, употребяващите и всички в риск от психичен срив имат нужда от занимания, които да ги разсейват от натрапчивите им мисли и тревожността.
Имате ли препоръки за стабилизиране на психичното здраве във времена на криза?
Р.С.: Поддържането на ежедневен ритъм, с малки цели за всеки ден, концентрирането върху „тук и сега“, както и поддържането на физическа активност, което е един от протективните фактори срещу депресия са начините за справяне с обкръжаващата ни обстановка.
В.М.: За решаването на проблема с психичното здраве има подходящи програми, които Министерството на здравеопазването прилага. Очевидно е обаче, че по-скоро имаме друга трудност и друга задача, която е много по-важна и е свързана с причината хората да не се намират в особено добро психично състояние и тя е тенденцията да се неглижира психичното здраве по принцип.
Независимо дали сме в криза или не, е важно хората да са информирани как и къде могат да търсят качествена психична помощ. Необходима е по-добра осведоменост по отношение на здравните теми като цяло и по-доброто разбиране от обществото какво представлява психологическата консултация и психотерапията като здравен ресурс, за да може да бъде избирана и хората да я търсят.
Интервю: Венета Николчова, ПР