Данните, получени от училищни проучвания („Обзор на състоянието на употребата на психоактивни вещества от деца и младежи в света и в избрани региони“, публикувано през 2017 г. от ЮНЕСКО), показват, че: едно на всеки четирима от 13 до 15-годишните е употребявало алкохол през последните 12 месеца; и едно на всеки десет момичета и едно на всеки пет момчета е употребявало тютюн, като процентът на употреба на канабис е по-нисък. Тютюнът често е първото вещество, употребявано от деца и млади хора. Наблюдава се увеличение на употребата на стимуланти от амфетаминов тип и нови психоактивни вещества, въпреки че разпространението им остава сравнително ниско. Новите психоактивни вещества представляват особена заплаха, тъй като някои млади хора възприемат тези вещества като по-безопасни от други наркотици, защото са или са били законни. Те също така са лесно достъпни и често се предлагат в маркови опаковки. Освен това, в някои страни 70–90% от хората, които си инжектират наркотици (PWID), започват да го правят преди 25-годишна възраст.
Наличните доказателства сочат, че употребата на вещества сред деца и млади хора е свързана с редица негативни последици, свързани с образованието, в световен мащаб, включително лоши образователни резултати, отпадане от училище и незавършване на средно и висше образование в разнообразен набор от развити и развиващи се региони и страни. Широк набор от фактори – индивидуални, семейни, училищни, общностни и обществени – могат да допринесат за употребата на вещества от младите хора или да я предотвратят. Образователният сектор, ако се разглежда като екосистема, съставена от широк кръг от участници и елементи, може да бъде мобилизиран, за да възприеме холистичен подход (както е посочено по-долу), за да помогне за справянето с тези фактори.
Ефективните реакции на образователния сектор към употребата на вещества изискват всички подходи и действия да се основават на най-добрите налични научни доказателства. Това включва определяне на превантивни и адаптивни цели, свързани с разпространението и моделите на употреба на вещества в съответната държава. Превенцията трябва да започне рано. Тя трябва да обхваща всички възрастови групи и да е насочена особено към критичните преходни периоди в развитието на децата и младите хора. Цялостната реакция на образователния сектор към употребата на вещества включва следните ключови елементи:
ПОЛИТИКА И СТРАТЕГИЯ ЗА СЕКТОР ОБРАЗОВАНИЕ, която включва:
- ОПРЕДЕЛЕНИ РАМКИ – могат да приемат различни форми, като:
Задължителна политика за употребата на вещества в училище; образование за здравето и употребата на вещества; предоставяне на училищни здравни услуги и национални стандарти за качество на превенция в училище.
- НАЦИОНАЛНИ И СУБНАЦИОНАЛНИ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ – съдържанието трябва да бъде съобразено с възрастта на съответните групи ученици или младежи;
- РЕАКЦИИ НА УЧИЛИЩНО НИВО, ОСНОВАНИ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА – включват:
1) универсални подходи за превенция;
2) селективна и индикативна превенция, насочена към лица или групи, считани за особено рискови или вече експериментиращи.
Препоръчва се училищен подход, който включва всички аспекти на училищната общност, които могат да повлияят на обучението, здравето и благосъстоянието на учениците. Този подход включва:
1) алтернативни училищни помещения и училищни дейности;
2) реагиране по ненаказателен начин на ученици, за които е установено, че употребяват вещества;
3) училищна среда, която подобрява участието на учениците, позитивното им свързване и ангажираността им към институцията.
- ПОДХОДЯЩИТЕ УЧИЛИЩНИ ЗДРАВНИ УСЛУГИ, които се срещат често както в страни с високи, така и с ниски доходи, могат да играят важна роля в превенцията. Източник: UNODC_UNESCO_WHO_GoodPolicyAndPracticeInHealthEducation.pdf