Избрано за вас

Мотивационно интервюиране – дух, принципи и техники
Мотивационното интервюиране се е появило, когато Бил Милър – психолог от университета на Ню Мексико в Албукърки, се е опитал да обясни на група норвежки психолози, какво точно прави в лечението на хора с алкохолни проблеми. По-късно той за първи път описва подхода и му дава името МИ в статия, публикувана в списанието „Поведенческа психотерапия” (Behavioral Psychotherapy) през 1983 г. Впоследствие основните понятия и подходи са разработени в едно забележително сътрудничество между Бил Милър и Стивън Ролник – психолог от университета в Кардиф, Уелс, Великобритания (Miller, Rollnick 1991, 2002) с по-подробно описание на клиничните процедури и теория. Пълният текст на тема: "Мотивационно интервюиране - дух, принципи и техники", можете да прочетете в брой 2 (26), 2010 г. на бюлетин "Заедно". Автор: д-р Георги Василев, психиатър. 

Съзависимост
Алкохолната зависимост е проблем не само за пиещия, но и за хората от най-близкото му обкръжение – семейството. Прекалената употреба на алкохол на един от членовете в семейството обикновено дестабилизира функционирането на цялата семейна система, като поражда сериозни проблеми и става причина за страданието и на възрастните, и на децата. Съзависимостта се диагностицира само при възрастните хора, които реално могат да изберат и друг начин за справяне с проблема на пиещия партньор. Децата обаче нямат избор. Те са принудени да живеят в условията, които им предоставят възрастните. Пълният текст на тема: "Съзависимост", можете да прочетете в брой 2 (26), 2010 г. на бюлетин "Заедно". Автор: Дорота Първулова, психолог в ПИЦ по ПН - София.

Какво е коморбидност?

Коморбидност е термин, който се използва за описването на две или повече разстройства или болести, проявяващи се при един и същи човек. Те могат да се появят по едно и също време или едно след друго. Коморбидността също така предполага взаимодействие между двете заболявания, което може да доведе до влошаване на протичането и на двете. Пълният текст на тема: "Коморбидност. Зависимост и други психични разстройства", можете да прочетете в брой 1 (25), 2010 г. на бюлетин "Заедно". Превод и адаптация Наталия Цонева и д-р Радослав Райчев, по материали на National Institute on Drug Abuse (NIDA), USA.

Патологичното влечение към хазарт от 1980 г. се зачислява като психично и поведенческо разстройство от група на разстройства на навиците и влечения. ”Разстройство се характеризира с чести, повтарящи се епизоди на хазартната игра, които доминират в живота на лицето в ущърб на социалните, професионалните, материални и семейните ценности и ангажименти. Тези хора могат да рискуват работата си, затъват в дълговете, лъжат или нарушават закона, за да се сдобият с пари или избягват плащането на дълговете. Лицето описва интензивен подтик към хазарта, който трудно контролира, като същевременно е погълнато от мисли и представи за  акта на хазартна игра и придружаващите я обстоятелства.Тази свръхангажираност на съзнанието и подтиците често се усилва при стресогенни житейски обстоятелства.” (Психични и поведенчески разстройства МКБ -10). Цялата статия "Хазартна зависимост" можете да прочетете в брой 2 (24), 2009 г. на бюлетин "Заедно". Автор: Дорота Първулова, психолог в ПИЦ по ПН - София. 

Казвали ли сте някога на децата си едно от следните твърдения?
Светът навън е лош и пълен с опасности.
Не бива да имаш доверие на никой освен на семейството си.
Само ние те обичаме истински.
Домът е единственото най-сигурно и спокойно място.
Хората, които се обичат трябва всичко да си споделят.
Никой приятел не може да ти даде това, което ние ще ти дадем.

Много възрастни, ще отрекат и ще отговорят: „Ние никога не сме казвали такова нещо на детето си”. И действително в повечето случаи те никога не са казвали подобни думи. Но в поведението им към детето/тийнейджъра се откриват послания, които крият точно този тип нагласи и очаквания. Повече за опасността на това да осигурим пълна безопасност на децата, можете да прочетете в статията: Да живеем в пълна сигурност може да бъде много опасно”, в брой 1 (23), 2009 г. на Бюлетин „Заедно”. Автор: Валентина Маринова, семеен консултант, психолог в ПИЦ по ПН - София.

Изследването на темата за наркозависимостите не е лесно – не защото няма думи, а защото в обществото са възприети, преповтарят се и се утвърждават множество клишета. Всеки отрича зависимостта (и от дрога), обичайно е против и има желание да се бори с нея. Потенциалните потърпевши и техните близки остават по-скоро предпазливи в темата и нейното изследване, често дори неспособни на достатъчно съчувствие, до момента, в който проблемът не влезе в дома им. „Другите имена на зависимостта” е името на пилотен опит за психо-социална подкрепа и превенция на наркозависимости сред групи от млади хора в три софийски училища – дейност на Центъра за култура и дебат „Червената къща”, с подкрепата на Националния център по наркомании. Повече можете да прочетете в брой 1 (23), 2009 г. на бюлетин „Заедно”. Автор: Цветелина Йосифова, психотерапевт, директор на Центъра за култура и дебат „Червената къща”.

В ранните периоди на бременността ембрионът е изключително чувствителен към токсините. Затова употребата на психоактивни вещества може да доведе до смущения в правилното формиране на структурите на плода, малформации, аборт или преждевременно раждане. Те може да бъдат причина за адаптационни смущения на новороденото и поведенчески отклонения в по-късната му възраст. Повече за рисковете от употреба на психоактивни векества по време на бременност можете да прочетете в статията "Бременност и употреба на психоактивни вещества" в брой 1 (23), 2009 г. на бюлетин "Заедно". Автор: д-р Елена Павлова.


Употребата на наркотични вещества и формирането на зависимост към тях има отношение към възникването на различни гинекологични проблеми при някои  от употребяващите жени. Това по-скоро се изразява в повишена честота на изява, отколкото в специфични заболявания, характерни за тези рискови групи. По тази тема можете да прочетет повече в статията "Гинекологични симптоми и заболявания при жени, употребяващи психоактивни вещества" в брой 1 (21), 2009 г. на бюлетин "Заедно". Автор: д-р Елена Павлова


Какви са критериите за идентифициране на пасивно-агресивното поведение и как се работи с тези пациенти?
За тях е характерна честата промяна на настроението. Някой път много отговорно се отнасят и изпълняват поставените им задачи, друг път абсолютно ги игнорират, започват да търсят лични оправдания и да прехвърлят своите отговорности на другите. Нерядко обвиняват околните в неоснователни очаквания или несправедлива оценка спрямо тях. Не поемат отговорността за своите неуспехи, а причините за тях търсят винаги извън себе си. За пасивно-агресивната психодинамика на личността на тези пациенти са присъщи конфликтите, предизвикани от непризнаване на авторитети, липса на подчиненост и склонност кьм провокации, както и такива, свързани с автономията и независимостта. Повече можете да прочете в статията: „Пасивна агресия при алкохолно болни”, брой 2 (19), 2007 г. на бюлетин „Заедно”. Автор Дорота Първулова, психолог в ПИЦ по ПН - София.

 Приватизация на груповото пространство
На какво учим децата си – и в къщи, и в училище, когато изобщо обръщаме внимание на уменията за общуване  – на  някакви такива неща като да умеят да спорят по-убедително, да се отличават, да изпъкват, да са най-умните, да са конкурентноспособни. Това не е общуване. Изобщо нямаме идея за потребността им да придобият усет, собствено преживяване за взаимно-обогатяващо, сближаващо общуване в група, в което всеки има приноса си, но ставайки общ, той се променя, не е същият, какъвто е бил, излизайки от вътре. И всеки може да черпи от него.
Ние самите нямаме такъв преживелищен опит. Цялата статия "Ние всички сме зависими, зависими един от друг" можете да прочетете в брой 1 (18), 2007 г. на бюлетин "Заедно". Автор: Женя Георгиева, фамилен психотерапевт.

Депресивни реакции  и  депресивни разстройства може да се наблюдават още в ранна детска възраст, когато децата започват да се социализират. По-късно в тийнейджърска възраст, когато започва идентифицирането  на личността, свързано с осмислянето на живота и формирането и утвърждаването на  ценностната система, се създава възможност за по - богата палитра на поведение и реакции. Тогава може да се прояви депресивното поведение. Повече за депресивните разстройства в тийнейджърска възраст можете да прочетете в статията "Депресия в тийнейджърска възраст и употреба на наркотици" в брой 4 (17), 2006 г. на бюлетин "Заедно". Автор: д-р Анета Аничкина, лекър-психиатър.

Неразпознаването при жените на проблемите, свързани с алкохола и наркотиците в ранния стадии на тяхното развитие има многобройни вредни последици. Жени във фертилна възраст със зависимост към алкохол и ПАВ могат да възпроизведат потомство със сериозни увреждания при раждането, ако тяхната болест остане неразпозната.  Лекарите, които не диагностицират  зависимостта    симптоматично лекуват тези жени за многобройни физически и емоционални прояви на зависимостта, често пъти предписвайки седативни средства и слаби транквиланти. От своя страна, тези медикаменти може да причинят допълнителна зависимост от лекарства без да бъде прекъснат основния процес на болестта. Повече за ролята на генетичните, психологичните и социокултурални фактори за развиване на зависимост към психоактивни вещества при жените можете да прочетете в статията "Фактори, влияещи върху алкохолизма и използването на психоактивни вещества от жените" в брой 3 (16), 2006 г. на бюлетин "Заедно". Автор: д-р Георги Коев.

Модерните форми на комуникация  оказват силно влияние както върху икономическите, политическите и културните процеси в световен мащаб, така и върху  поведението на отделната личност. Те обогатяват традиционните модели на общуване, но в същото време са потенциален източник на рискове. В това отношение най-уязвими са децата и юношите, които всекидневно са подложени на стихийно  информационно въздействие  в Интернет. Информация относно патологичното използване на интернет сред подрастващите можете да прочете в статията "Личността в условията на интернет" в брой 1 (14), 2006 г. на бюлетин "Заедно". Автор: Гарабед Баракян и Бистра Мизова.
Анкета
Ако вие или ваш близък употребявате алкохол или наркотични вещества, към кого бихте се обърнали за помощ?

Към частен терапевт 
Към специалисти от Столичния превантивен център по наркомании /ПИЦ по ПН/  
Мога да се справя сам 
Новини
Ден на отворените врати
   Започва провеждането на срещи за родители с желание да се допитат до психолога Виктория Казакова и да получат отговори на актуални за тях въпроси свързани с употреба на наркотични вещества или съмнение за такава от страна на техните деца и юноши /12-25 г. възраст/. Инициативата ще се провежда ... още »