Как се чувстваха хората:
Повечето хора се чувстват напрегнати и уморени, а едва малка част запазват усещане за радост.
Какво им помага, когато не се чувстват добре: Общуването и грижата за себе си са най-често срещаните начини за справяне със стреса.
Имат ли с кого да говорят за чувствата си? Повечето участници имат на кого да се доверят, но все още има хора, които се чувстват емоционално изолирани.
Какво ги натоварва най-много: Основният източник на напрежение е липсата на баланс между задълженията и почивката.
Какво биха искали повече около себе си: Хората търсят спокойствие, естетика и повече природа в градската среда.
Изводи и анализ:Данните от анкетата очертават следната тенденция: повече от половината от участниците (67,5%) се чувстват психически натоварени и физически уморени, което говори за високи нива на стрес и недостатъчно време за възстановяване. Едва малка част от анкетираните (32,5%) съобщават, че се чувстват весели и спокойни, което подчертава нуждата от целенасочени инициативи за насърчаване на психичното благополучие в ежедневието.
В същото време обнадеждаващо е, че повечето хора разчитат на подкрепата на близките си – разговорът и споделянето остават основен източник на емоционална стабилност. Това показва, че социалната свързаност и междуличностните отношения продължават да бъдат защитен фактор срещу стреса и тревожността.
Друг положителен акцент е, че все повече участници осъзнават ролята на почивката, съня и движението за психичното здраве. Спортът, музиката и арт дейностите са предпочитани начини за справяне, което подсказва, че хората търсят здравословни стратегии за баланс.
Въпреки това, около 18% от анкетираните споделят, че не са сигурни дали имат с кого да говорят или нямат такъв човек, което сигнализира за усещане за изолация и необходимост от достъпни пространства за споделяне и подкрепа, както и повече инициативи по темата.
По отношение на стресовите фактори, липсата на време за почивка се откроява като най-сериозен източник на напрежение. В комбинация с работната и учебната натовареност това създава предпоставки за хронична умора и емоционално изчерпване.
Отговорите за градската среда показват, че психичното благополучие е тясно свързано и с качеството на живот в града. Желанието за по-чиста, зелена и естетична среда говори за потребност от спокойствие, вдъхновение и красота – фактори, които подкрепят вътрешния баланс и усещането за благополучие.
Обобщение:
Анкетата показва, че грижата за психичното здраве започва от малките, достъпни жестове в ежедневието – разговор, почивка, движение, връзка с природата.
В същото време тя подчертава нуждата от по-добър баланс между работа и свободно време, повече пространства за споделяне и подкрепа, както и по-здравословна и вдъхновяваща градска среда.