История и употреба
Хероинът спада към групата на опиатите. От семената на опиевия мак се получава смолист сок, наречен опиум. Опиевият мак се отглежда предимно в страните от Средния и Далечен Изток – Афганистан, Иран, Пакистан, Лаос, Мианмар, Тайланд и др. От опиума се извлича морфин, а от него след химическа реакция (ацетилиране) се получава хероин. Хероинът е запазена марка на компанията Байер за диацетилморфин, и е представен за използване през 1898 година с надеждата, че ацетилирането на морфиновата молекула ще редуцира страничните ефекти, със запазване на неговата ефективност по отношение на подтискането на кашлицата и засилване на противоболковата му активност. По същата схема – ацетилиране на салициловата киселина, само една година след това е създаден и аспирина от същата компания. Съдбата на двете субстанции обаче е била коренно различна. Поради много добрата маркетингова стратегия и бърза дистрибуция в първите години след появяването на пазара, хероинът е бил на път да измести морфина в лечението на болката. Когато става ясно, че подобно на морфина, води до психическа и физическа зависимост, след дълга серия от нормативни актове, хероинът е бил забранен от закона.
Характеристика
Чистият хероин е бял прах. Продаваният на улицата наркотик съдържа различно количество от веществото и в зависимост от примесите има мръснобял до тъмнокафяв цвят.
Форми и начини на употреба
Хероинът може да се пуши, да се смърка, да се вдишва при нагряване на фолио. Най-предпочитано и разпространено е венозното инжектиране, поради по-бързия ефект. Венозното инжектиране води след себе си много опасности – възпаления на вените и тъканите около мястото на инжектиране. Венозното приемане рязко покачва вероятността за предаване на кръвнопреносими инфекции – СПИН, Хепатит В, Хепатит С, поради използването на общи или вече употребявани прибори за инжектиране – игли, спринцовки, капачки.
Опиатите действат чрез свързване със специфични рецептори на невроните, разположени в Централната нервна система и Периферната нервна система. Опиатните рецептори биват три основни типа – м, к и б.
Ефекти и признаци на употреба
Първото приемане на хероин най-често е придружено с неприятни ефекти, като гадене, повръщане и прилошаване.
Физиологични ефекти– лицето и кожата са бледи и сухи, устната лигавица пресъхва, зениците се стесняват. Дишането се забавя, липсва усещане за болка. Появява се запек и микционни смущения (затруднения в уринирането).
Психични ефекти– непосредствено след венозното инжектиране се наблюдава усещане за прилив на топлина, еуфория, удовлетворение и повишена енергия – т.нар. вълна (“кик”) – чувство, оприличавано на сексуален оргазъм, продължаващо до няколко минути. При другите начини на употреба чувството на удоволствие и благополучие настъпва малко по-късно и не е толкова интензивно. Следва фаза на спокойствие, отпуснатост и сънливост.
Последици при продължителна употреба
Физиологични последици – общо намаляване на защитните сили на организма, преди всичко срещу инфекциозните болести. Загуба на апетит, което води да рязко спадане на теглото, в някои случаи и до кахексия. Инжектирането може да предизвика възпаления и абсцеси на крайниците. Вените могат да се подуят, втвърдят или запушат, което нарушава кръвоснабдяването. Инфекциозният процес може да предизвика сепсис, което е животозастрашаващо състояние, засягащо сърце, бъбреци, бели дробове и други вътрешни органи. Сексуалното желание и възможности рязко намаляват. Менструацията при жени става нередовна или често спира.
Психични последици– преобладават отрицателни емоции или безразличие към всичко и всички. Действията и усилията предимно са насочени към доставяне на наркотика, а контактите се ограничават в кръга на употребяващите. Наблюдават се нарушения в паметта, в способностите за концентрация и в интелектуалната сфера.
Социални последици– появяват се конфликти в семейството, работата и училището. Често се достига до закононарушения и проблеми с полицията.
Зависимост
Като всяко вещество от групата на опиатите и хероинът твърде бързо води до физическа и психическа зависимост. Зависимост не може да се развие след 1-2 опита, но системната употреба на веществото със сигурност ще доведе до появяването й. След това влечението става много силно, постепенно се появява необходимост от покачване на дозата (повишаване на толеранса).
Абстиненция
Абстиненцията се появява от 4 до 12 часа след приема на хероин при зависими лица. Появяват се спазми и болки в ставите и мускулите, обилно изпотяване, настръхване, треперене, редуване на топли и студени вълни. Наблюдава се обилно сълзене от очите, зениците са разширени. Кръвното налягане се повишава. Появява се разстройство, гадене и повръщане. Абстиненцията води до напрежение, тревожност и мъчително безсъние.
Предозиране
Приемането на свръхдоза хероин води до сънливост, пълна загуба на съзнание – кома или смърт. Кожата е бледа и влажна със синкав оттенък, зениците са тесни като главичка на карфица и не реагират на светлина. Дишането е забавено, става повърхностно или спира напълно. Изходът от свръхдозата зависи от количеството на приетия хероин, от примесите в него, от степента на предварително увреждане на организма, както и от своевременното повикване на спешна медицинска помощ.