История и употреба
Химикът Алберт Хофман, който е работил във фармацевтичните лаборатории на корпорацията Сандоц в Швейцария синтезира LSD през 1938 г. Той е провеждал изследване за възможните медицински приложения на различни съединения на лизергиновата киселина, извлечена от моравото рогче – гъба, която се развива по райграса. Търсейки съединения с терапевтична стойност, Хофман създава повече от 25 синтетични молекули въз основа на лизергиновата киселина. Двадесет и петата се нарича Lyserg Sure Dithylamid 25 или LSD 25. Пет години след като синтезира веществото, Хофман случайно поглъща малко количество от него и преживява серия от плашещи сензорни ефекти.
Характеристика
LSD е безцветен или бял, без мирис, водноразтворим материал, синтезиран от лизергинова киселина. LSD e най-мощното известно досега вещество, което може да предизвика промени в настроението и възприятията – доза по-малка от 30 микрограма може да предизвика ефект за 6 до 12 часа.
Форми и начини на употреба
LSD първоначално се произвежда в кристална форма. Чистият кристал може да се стрие на прах и да се смеси със свързващи вещества, за да се направят таблетки, известни като “microdots” (микроточки) или тънки правоъгълници от желатин, наричани “window panes” (прозорец). Най-често прахът се разтваря и се нанася на хартия или други материали. Най-разпространената форма на LSD “ейсид” (киселина) са “картончета” – листчета от хартия, напоени с LSD, изрязани на правоъгълници, което представлява индивидуалната доза. Разликите при производството и наличието на замърсители може да предизвика големи вариации в цвета на LSD – от безцветно или бяло в чистата му форма до кафеникаво или дори черно. Дори незамърсената форма на LSD започва да губи свойствата и цвета си скоро след като е произведена. Поради тази причина производителите и дилърите често нанасят LSD на цветна хартия. Това прави много трудно за употребяващия да определи чистотата и давността на производство на веществото.
Защо хората употребяват халюциногени?
Халюциногените играят важна роля в човешкия живот от хилядолетия. Древни култури от тропиците до Арктика използват растения, за да достигнат състояние на откъсване от реалността, както и за самовглъбяване. Тези растения съдържат химически съставки като мескалин, псилоцибин и ибогаин, които са структурно подобни на серотонина и постигат своя ефект чрез нарушаване на нормалното функциониране на серотониновата система. Исторически халюциногенните растения са използвани основно за социални и религиозни ритуали. Тяхната достъпност и разпространеност са били ограничени от климатични и почвени фактори, необходими за растежа им. След синтезирането на LSD, злоупотребата с халюциногени се разпространява много по-широко и от 60-те години на миналия век драстично се повишава.
Производството на LSD е изцяло незаконно, не съществува медицинска употреба на LSD.
Ефект
Точният механизъм, по който LSD променя възприятията все още не е изяснен докрай. Данни от лабораторни проучвания предполагат, че LSD, както и халюциногенните растения действат на точна група серотонинови рецептори – 5-НТ 2 рецептори. Известно е още, че ефектът на LSD е най-значим в два мозъчни региона. Единият е церебралният кортекс – отговорен за регулацията на настроението, мисленето и възприятията. Вторият е локус церулеус, който приема сензорни сигнали от всички области на тялото.
Ефектът на LSD започва от 30 до 90 минути след приемането и може да продължи повече от 12 часа. Употребяващитe определят усещанията от халюциногените като ,,трип” (пътуване), а острите странични усещания като ,,бед трип” (неприятно пътуване). Повечето пъти LSD включва и приятни, и неприятни ефекти. Ефектът е абсолютно непредвидим и може да зависи от количеството на веществото, личността на употребяващия, настроението, очакванията и обкръжението.
Употребяващите LSD може да получат някои физиологични ефекти, като повишено кръвно налягане и ускорен пулс, замайване, загуба на апетит, сухота в устата, изпотяване, гадене и треперене. Но главните ефекти са емоционални и сензорни. Емоциите могат да преминават бързо в целия диапазон от страх до еуфория, понякога до степен, че на употребяващият му се струва, че изпитва няколко емоции едновременно.
LSD също така проявява драматичен ефект върху сетивата. Усещанията за цветове, миризми и звуци са силно интензифицирани. В някои случаи сензорните възприятия могат да се съчетаят във феномен, известен като синестезия. При него на употребяващият му се струва, че чува или чувства цветове и вижда звуци.
Халюциногените изкривяват или трансформират формите и движенията и могат да предизвикат чувство, че времето се движи много бавно, или че собственото тяло си променя формата. В някои случаи употребяващите чувстват, че са щастливи и умствено стимулирани, както и разбиращи и чувствителни. От друга страна,“неприятните пътувания” включват ужасяващи мисли и кошмарни чувства на тревога и отчаяние, страх от полудяване, смърт или загуба на контрол.
Употребяващите LSD бързо развиват високо ниво на толеранс спрямо ефектите на наркотика. След повтаряща се употреба те имат нужда от повишаване на дозата за постигането на същия ефект. LSD също така повишава толеранса и за други халюциногени като псилобицин и мескалин, но не повлиява толеранса към марихуана, амфетамини и фенциклидин, които не действат директно на серотониновите рецептори. Толерансът към LSD е краткотраен – той се губи, ако употребяващият спре да взема веществото за няколко дни.
Последици при продължителна употреба
Съществуват две дълготрайни състояния, свързани с употребата на LSD и други халюциногени – персистираща психоза и персистиращо разстройство на възприятията, свързано с употребата на халюциногени (Hallucinogen Persisting Perception Disorder – HPPD), по-известно като “флешбек”. Причините за тези състояния, които при някои употребяващи се появяват само след едно взимане, все още не са известни.
– персистираща психоза – нормалните ефекти на LSD могат да се опишат като психоза, причинена от вещества – деформация или дезорганизация на възможностите на личността за оценка на реалността, за рационално мислене или за комуникация с околните. Някои употребяващи преживяват опустошаващи психологически ефекти, които продължават и след изчерпването на ефекта на веществото. Те влизат в дълготрайно психозоподобно състояние. LSD-индуцираната персистираща психоза може да включва драматични промени в настроението – от мания до дълбока депресия и халюцинации. Това състояние може да продължи години и може да засегне хора, които нямат в миналото или в момента други симптоми на психиатрични разстройства.
– персистиращо разстройство на възприятията, свързано с употребата на халюциногени (Hallucinogen Persisting Perception Disorder – HPPD) – някои бивши употребяващи LSD съобщават за преживявания, които те наричат разговорно “флешбек”, а лекарите – HPPD. Тези епизоди са спонтанни, повтарящи се появи на някои от сензорните деформации, които се предизвикват от употребата на LSD. Преживяванията могат да включват халюцинации, но най-често съдържат визуални смущения като виждане на несъществуващо движение в периферията на зрителното поле, ярки или цветни проблясъци и сияние или следи, свързани с движещи се обекти. Това състояние обикновено е упорито и в някои случаи може да се появява непроменено години след като е спряна употребата на веществото.
Зависимост
Част от злоупотребявящите развиват зависимост. Те продължават да приемат LSD, независимо от физическите и психическите проблеми и основно въпреки негативните ефекти върху социалните взаимоотношения.
Абстиненция
Няма данни, че след спирането на употребата на LSD се появяват абстинентни симптоми.