Ежеседмичната сесия по арттерапия на 26.01 беше на тема “Тялото като съд, който съхранява душата”. Започнахме с кратка медитация, чрез която опитахме да се свържем с физическото си тяло през потока на дишането. Проследявайки пътя на дъха си, да усетим въздуха, който е непосредствената ни връзка със света. Участниците нарисуваха представата си за физическото тяло като съд в най-общия смисъл на думата. Превозно средство, плавателен съд, съд за съхранение, ваза, същество или както всеки го усеща. В дискусията разговаряхме за съдържанието на тези съдове и за това доколко всеки е успял да интегрира менталното, емоционалното, психическото и духовното си тяло във физическия аспект на пребиваването ни тук и сега. За връзката между различните състояния на телата ни и за това как те си взаимодействат, за да се чувстваме добре. Говорихме за същността на човека като една неразрушима сърцевина, към която можем да се стремим, за да достигнем до висшите ѝ проявления, необременени от подсъзнателните модели на поведение. Всеки успя да извлече нещо полезно, върху което да работи, в стремеж към изразяването на тази същност.
Следващата тема на сесията ни по арттерапия, която се проведе на 9.02, бе на тема „Равновесие и баланс“. Започнахме срещата със загряващи упражнения за баланс и играта „Аз съм самурай, а това е моят меч“, в която се развива групова координация и се активира взаимодействието между членовете на групата или в случая – самураите. След това дойде ред на голямото предизвикателство. Участниците трябваше да рисуват със завързани очи и с двете си ръце едновременно. Всички се справиха впечатляващо добре, но по-голямата изненада дойде, когато махнаха шалчетата от очите си и видяха какво са нарисували без да виждат. Провокирането на сетивата е продуктивна практика за свързване с тялото, а чрез метода „Рисувай с две ръце“ целта е да го балансираме отвън-навътре. Във втората част на творческия етап от сесията, младежите имаха възможност да довършат или „поправят“ рисунката си. Някои от тях доразвиха проективните петна в интересни същества, други изрисуваха противоположни емоции, като метафора за необходимия баланс и равновесие във вътрешния и външния свят. От „слепите“ рисунки изскочиха неподозирани форми, актуални за ситуации от живота на участниците, които да подскажат и насочат вниманието им към тях и така да хвърлят светлина върху подсъзнателните образи, като ги направят по-осъзнати.
Методът “Рисувай с две ръце” изгражда нови невронни връзки между двете полукълба и повишава функционалността и капацитета на мозъка.
По време на сесията от 16.02, рисувахме истории. На участниците бяха предоставени така наречените „зинове“ – съкратено от английската дума за списание (magazine), или малка книжка с интересна и провокираща въображението разгъвка, върху която те трябваше да нарисуват история. За вдъхновение имаха няколко комплекта от ключови думи, колода с абстрактни проективни карти, колело с емоции и карти с произволна задача. Условието беше от тях да съставят история. Някои следваха темите от картите със задачи, други избираха цветове от картите с импресии, а трети наредиха ключовите думи в поредица, която да даде структурата на историята им. Въображението на младежите се развихри и резултатите бяха много впечатляващи, интересни и забавни. Насладихме се на историята за Големия брат, който е дошъл с мисия да облагороди света. Историята за една сънувана среща, която прераства в духовно приятелство и взаимна подкрепа и обич. Проследихме историята за машината на щастието през образи от моменти на истинска радост и хармония, както и тази за едно чудно приключение в света на будистката духовна практика за лечение – Рейки. Донесе ни истинска наслада и баланс историята за намиране на топоси на щастието в ежедневния живот, а също така и един интригуващ разказ за предизвикателствата от него и начините за справяне в трудни моменти. Младежите от групата ни се оказаха даровити разказвачи с безгранично и цветно въображение.