Връзката между срамът и зависимостта
Повечето хора са имали моменти, в които са се чувствали засрамени и дори унизени в живота си. Обикновено се случва, когато сме направили нещо, което според нас е глупаво или грешно, или може би е неетично, или отвратително. Тук не става въпрос за това, че сме направили нещо грешно, а става въпрос за начина, по който възприемаме действието си и как нашите мисли и чувства засилват усещането ни за неадекватност или малоценност.
Влиянието на срама
Например, ако направите грешка в речта си и кажете нещо неправилно, може да се почувствате смутени или унизени и дори да се почувствате виновни, ако не репетирате или практикувате. Въпреки това, ако умишлено сте казали нещо неетично, неправилно или подвеждащо, може да почувствате много силно, че сте сгрешили в намерението си, особено, ако е създало проблем за някой друг.
Децата могат да израснат в среда на срам. В дисфункционални семейства, където зависимостта или съзависимостта е проблем, за децата е лесно да се възприемат като необичани, недостойни, по-нисши или дори неадекватни. С други думи, не техните действия, а цялото им същество е причина за техния срам. Постоянното омаловажаване, критикуване и дори неглижирането и изолацията засилват усещането за малоценност и срам, което се превръща в основата на начина, по който човек възприема себе си.
В статия на The Guardian изследователят Пол Гилбърт от Университета в Дерби обсъжда колко е опасен вътрешният срам, наричан още токсичен срам. Той го определя като “дълбока омраза към себе си” и състояние, при което “не искате да бъдете човека, който сте“.
Изследователи от Харвардското медицинско училище са установили, че това високо ниво на токсичен срам често се свързва с ранна злоупотреба в детска възраст, която може да бъде физическа, емоционална или сексуална. Тези изследователи предполагат, че излагането на неврологичните промени, които срамът създава, може в действителност да повлияят отрицателно върху неврологичното развитие.
Срам и зависимост
Хората с дълбок и постоянен срам са по природа изолиращи се, с дълбоки и потиснати чувства, че са недостойни и необичани. Това, от своя страна води до депресия, а употребата на алкохол и наркотици често първоначално се използва като форма на самолечение.
Освен това, употребата на психоактивни вещества създава допълнително чувство на срам. Също така намалява самооценката и допринася за постоянния цикъл да възприемаш себе си като по-нисш от другите или неспособен да се справиш. Тази низходяща спирала може да бъде прекъсната само чрез значителна и мощна намеса.
Хората, които се чувстват недостойни да поискат помощ и да им бъде помогнато, рядко търсят професионални услуги сами, но често го правят при наличие на злоупотреба/зависимост с алкохол или наркотици, насърчени от семейството и приятелите си.
За да се прекъсне връзката между срама и пристрастяването е важно да се започне работа с психолог или психотерапевт с опит в тези области за индивидуална или групова психотерапия.
- Да признаеш срама – признаването, когато става дума за срам, е изключително важно . Да се научиш да виждаш грешките като поведение, а не като отражение на собствената стойност, е от съществено значение за разчупването на цикъла.
- Приемане на себе си – да се научиш да се определяш като положителен и достоен човек, е от съществено значение за възстановяването. Чрез терапия можеш да се научиш да виждаш стойността в себе си и дори да откриеш причините за ранния срам, който вероятно е започнал в детството.
- Свързване – пълноценното свързване със семейството, приятелите и колегите е от съществено значение, за да видиш себе си като част от подкрепяща мрежа. Да се научиш да приемаш, че тези хора те обичат и да виждаш ценността в теб, може да бъде трудно, но е възможно чрез терапия.
- Прекъсването на цикъла от срам и пристрастяване и връзката му с живота ти е от съществено значение за лечението. Работата с опитен терапевт в тази област е едно от най-позитивните неща, които можеш да направиш за себе си.
Превод и адаптация: Деница Анастасова