Превенция на употребата на наркотици
КАКВО Е ПРЕВЕНЦИЯ?
Превенцията е здравна политика, в която са ангажирани учениците, родителите, училището и понякога общността.
Предизвикателството на превенцията е да помогне на младите хора да адаптират своето поведение, възможности и благосъстояние спрямо голям брой въздействия, напр. социални норми, взаимодействия с връстниците, условия на живот и техните собствени личностни характеристики.
ЕФЕКТИВНИ МЕТОДИ В ПРЕВЕЦИЯТА:
Основните параметри, които допринасят за ефективността на превантивните програми, са:
дългосрочност, екип, целеви групи, психосоциален подход и ресурси.
ВЕДОВЕ ПРЕВЕНЦИЯ НА УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЦИ:
- Универсална превенция.
Универсалната превенция е да възпре или да забави настъпването на употребата на наркотици чрез осигуряване на всички необходими умения и информация. Универсалните програми за превенция се прилагат за големи групи и без предварителен скрининг за риск от употреба на наркотици, като се допуска, че всички членове на дадената група са изправени пред равен риск от започване на употреба.
Универсалната превенция в училищата се осъществява във всички европейски държави, макар и с различно съдържание и обхват.
Прегледът на съвременната литература показва, че определени компоненти на превенцията в училище, като например фокусиране върху нормативните убеждения и уменията за живот, изглеждат ефективни.
Опитът показва, че когато дейностите, свързани с превенция са дългосрочни, помагат на учениците да придобият социални, комуникативни и лични умения.
- Селективна превенция.
Селективната превенция обслужва специфични подгрупи от населението, при които рискът от употреба е значително по-висок от средния в близко бъдеще. Често пъти тази по-висока уязвимост произтича от социалното изключване на тези групи (млади закононарушители, отпаднали от училище, ученици, които не се справят в училище). От 2004 г. държавите – членки на ЕС се насочват към този контингент като най-важна целева група за превенция.
Наличните данни от държавите-членки отразяват степента на предоставяне на превантивни услуги, т.е. какво се прави за дадена „уязвима“ целева група, но засега липсва информация за това, какво точно е съдържанието на превантивната работа с тези целеви групи, тъй като все още няма съпоставими системи за мониторинг.
- Индикативна превенция.
Индикативната превенция има за цел да идентифицира и да се насочи към индивиди, за които ясни индикатори показват висока степен на индивидуален риск от развитието на зависимост към психоактивни вещества (ПАВ) на по-късен етап от живота (психични разстройства, неуспехи в училище, антисоциално поведение) или които показват ранни признаци на проблемна употреба на ПАВ.
Целта на индикативната превенция не е непременно да предотврати започването на употреба, а да предотврати бързото развитие на зависимост. Индикации за риск могат да бъдат: лоши оценки в училище, отчуждение от родителите, проблеми в училището или група връстници. Въпреки това, тенденцията към индикативната превенция, независимо че са малко на брой, е че те са по-добре разработвани и оценявани в сравнение с универсалните или селективни програми и често показват по-високи нива на ефективност.
В психосоциалния подход поведението се разглежда като част от контекст от взаимоотношения – семейство, приятели, училище. Всички тези връзки и отношения могат да допринесат проблемът да бъде разрешен или, напротив, да бъде поддържан.
Основна характеристика на този подход е, че той не отделя индивида или групата от непосредственото социално обкръжение, а се фокусира върху взаимодействието на комуникационните модели.
Акцентът е върху силните страни и сферите, в които трябва да настъпи промяна.
Автор: Милена Жекова – психотерапевт към ПИЦ по ПН – София